петък, 18 ноември 2011 г.

Размишления без фокус-цветове и звуци

Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетанията на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са вече два различни звука, а съзвучие; цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия. Разказ за един човек, за една душа. Понякога само съобщение, чувство, понякога - философско откровение.

В какво се превръщаме хората? В кои роли искаме да играем? Колко ли хора си задават тези  въпроси...може би малко, а може би много...забързани в желания и мисли забравят малките -големи и важни неща от живота. Има ли смисъл в малките неща, няма ли смисъл от вечна борба. 

Понякога си мисля, че трябва да знаем какво усещане ни носят цветовете и да си ги избираме, според това, от което се нуждаем. Да знаем каква боя да сложим до червеното, за да го превърнем от кръв в царствено великолепие и тържество, носещо сила жива. Колко жълто да сложим върху червеното, за да стане хвалба на слава. До какъв цвят да поставим безстрастното сиво, та да припалим в него блясък и душа. Как да измъкнем от бялото бялата му скука, чистота, за да стане глътка въздух. С помощта на черното да скрием и усамотим мислите си. Лилавото да озари душата ни.


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар