По Коледа стават чудеса, но дали...?

   Понякога по това време на годината най-често предстоящите празници.....Коледа и Нова година ме карат да се чувствам някак объркано, неразбрано и с огромно желание да съм далеч от всички и всичко. Казвате защо?  Нямам точна дефиниция...

Случвало ли ви си е да ви дразнят изказвания на близки хора, които по един или друг повод са ви помогнали / било материално, финансово.../ и след това започват да питам..."Ами другите какво ще направят за теб?" Аз ти дадох...това и това....

Е не мога да разбера, защо сме такива животни? Все искаме нещо, все очакваме помощ, а като я дадем си я търсим.....обратно...и гледаме да не се минем...  каква типична черта е това за хората.

Не искам такова отношение нито към мен, нито аз да отправям към хората около мен.../ СЪЖАЛЯВАМ ако съм го допускала неумишлено досега/

Защо понякога не е достатъчно моралната подкрепа, а все гледаме да се "надцакаме", кой повече ще даде, ще направи за себе си или друг някой. Някой хора по-голяма част от живота си са го спечелили с честен труд, с немотията си, с отделяне всеки месец за кредити...А на други проблема им е, че дом не са си купували на тези години....били при мама и при тате...живот както трябва.....хм...какво било съдбата на един човек, сравнена с друг...

Каква цена плащат едни хора и каква други? 

И какво от това......всеки си има своята гледна точка, за едни с розови очила и не можещи да разберат другите със сивите отсреща... 

http://www.youtube.com/watch?v=1Ov5CNfkrtU&feature=related 

   И все пак ще отмина това неразбирателство на някои хора....аз не мога да променя ничий мироглед. Колкото и да е трудно винаги съм се опитвала да влизам в положението на другите хора....но не всички го могат явно!

Размишления без фокус-цветове и звуци

Както съчетанието на звуковете прави музиката, тъй от съчетанията на цветовете се ражда картината. Звук до звук не са вече два различни звука, а съзвучие; цвят до цвят не са два цвята, а цветна мелодия. Разказ за един човек, за една душа. Понякога само съобщение, чувство, понякога - философско откровение.

В какво се превръщаме хората? В кои роли искаме да играем? Колко ли хора си задават тези  въпроси...може би малко, а може би много...забързани в желания и мисли забравят малките -големи и важни неща от живота. Има ли смисъл в малките неща, няма ли смисъл от вечна борба. 

Понякога си мисля, че трябва да знаем какво усещане ни носят цветовете и да си ги избираме, според това, от което се нуждаем. Да знаем каква боя да сложим до червеното, за да го превърнем от кръв в царствено великолепие и тържество, носещо сила жива. Колко жълто да сложим върху червеното, за да стане хвалба на слава. До какъв цвят да поставим безстрастното сиво, та да припалим в него блясък и душа. Как да измъкнем от бялото бялата му скука, чистота, за да стане глътка въздух. С помощта на черното да скрием и усамотим мислите си. Лилавото да озари душата ни.